130 евро за видео на блога?!

Update: Bumra Stemra отмени предвижданите мерки срещу блогъри и юзъри на социални мрежи. Организацията за защита на авторските права на холандските изпълнители обяви, че ще налага глоби само на сайтове/блогове с комерсиална цел. Като такива тя определи всеки сайт, който има поне една реклама*.

Всеки, които публиукува видеоклипове на холандски изпълнител на своя блог/facebook/twitter или друга мрежа, ще трябва да плати авторските права на видеото, това обяви Холандската организация Buma Stemra, която държи правата на холандските изпълнители. Ако решението се приеме, минималната такса ще бъде 130 евро и ще е за 6 видео клипа, които са embeded от youtube или друг сайт, в който има качени клипове.

Има и сайт, на които всеки блогър може да изчисли колко точно трябва да заплати http://fairplaycalculator.nl/. Критериите започват с въпрос дали сайтът/блогът има комерсиална цел и реклами и стига до това дали има публикувано съдържание от youtube.Посочвайки колко точно видео клипа на холандски изпълнители имаш на година на своя блог/сайт/twitter и т.н., можеш да изчислиш и колко трябва да платиш. Ако това решение влезе в сила, всички трябва да платят правата за музиката, която до този момент са качвали.

В момента в страната тече бурна дискусия по въпроса - блогърите са особено недоволни и също задават въпроса кой трябва да плати за правата - те или сайта, от който те взимат видеото.

Ще следя как се развиват нещата, но личното ми убеждение е, че такова решение няма да се приеме.

source: http://www.volkskrant.nl/multimedia/article1297594.ece/Buma/Stemra_wil_geld_voor_muziek_op_blogs

* http://www.edri.org/edrigram/number7.20/copyright-levy-embedding

* http://www.trouw.nl/nieuws/nederland/article2884304.ece/Buma_Stemra_schrapt_muziektaks_weblogs.html

Вкъщи

"Най-накрая - вкъщи"-това е единствената фраза, която, без да се усетя дори, повтарям всеки ден. Да съм вкъщи след работа, лекции, парти е наистна специално усещане за мен. "Вкъщи" всичко си е твое и го обичаш. "Вкъщи" е винаги там и те чака да се прибереш.

Наскоро осъзнах, че само през тази година съм имала 4 различни къщи в 2 държави, които съм наричала "вкъщи". Последното "вкъщи" се появи преди 10 дни в живота ми. Странно е, но вече имам чувството, че живея тук от 10 години и винаги го имало. Разбира се, в началото имах точно противоположните чувства.

Ето как всичко започна преди 10 дни:

Ето pimp-ната стая:

Учудващо е как малко почистване и декорация моментално създава топлото усещане на мястото, където искаш да се връщаш всеки ден. С няколко свещи в допълнение картинката на "моето местенце" е готова.

И, в допълнение, едно страхотно видео-Да построиш дом, но този е доста по-различен:

Switched off

Часът на Земята започва в Холандия точно след 20 мин.

"Изключвам" блогчето и лампите.

Страшно ми харесва инициативата на WWF, затова я приветствам и разпространявам цял ден колкото мога.

Дано този тип събития помогнат за повишаването на awareness-a за Глобалното затопляне и започнем по-често да се замисляме, че трябва да си пазим Земята - друга и без това си нямаме.

Включете се и вие като Изключите лампите вкъщи поне за 1 час!

Антракт в киносалона?

Тези дни най-накрая отидохме на кино в Холандия. Самото кино беше малко – на 2 етажа но само с една зала. Като интериор приличаше на малка „Арена”. Разбира се – пуканки, напитки и различни сладки неща се продаваха и на двата етажа. Всичко изглеждаше много познато, докато, точно посредата на филма, не появи черен екран с надпис „Пауза”. 

Оказа се, че в холандските киносалони винаги прекъсват филмите за 15-минутна почивка. Естествено, за 15 минути едва ли на някой ще му се излиза от сградата на киното и повечето хора просто излизат от залата. А отвън – бизнесът процъфтява! Ако минути преди да влезете в киносалона, сте се колебаели дали да си вземете пуканки, то дойде ли почивката е почти сигурно, че ще го направите. 

Чудна хрумка от маркетингова гледна точка. Аз, като потребител, може би не трябва да съм толкова щастлива от този факт, защото онази вечер джобът ми олекна с евро и половина за желирани бонбони. От друга страната – този маркетингов трик е доста либерален, защото така или иначе, всеки сам може да направи своя избор. Е да, когато си предразположен към консумация, изборът ти е затруднен, но все пак го има. 

Попитахме останалите международни студенти, дали при тях правят такива паузи, но отговорът беше отрицателен. И тогава се замислих, че този трик определено не може да се приложи универсално навсякъде. В Холандия тази практика се е наложила и се възприема като нещо естествено, но представете си какво би станало, ако в испански киносалон прекъснат филма точно посредата? Те тамън ще започнали да съпреживяват дълбоко съдбата на героите, когато някой изведнъж прекъсне изживяването. Затова, преди да реши да въвежда някоя успешна техника за стимулиране на продажбите, добрият маркетолог трябва знае (дори по-добре от самия потребител) какво, кога, къде и как обича да консумира неговата целева публика. Защото въпреки глобализацията, потребителското поведение (поне засега) се ръководи от локални, дълбоко установени модели и културни разбирания. 

Незабравимо от Лондон

Има моменти, в които искаш да кажеш толкова много, но започвайки осъзнаваш, че думите ти се препъват преди да бъдат са изречени. 

И тогава, просто оставяш снимките да разкажат твоята история. 

Толкова пъти съм сънувала, че храня гълъбите на Трафалгар скуеър, че усещането да стъпя на площада бе като deja vu, въпреки че беше неизживяно до този момент.

Ето ги и моите снимки от емоцията Лондон:

П.С. Преживяването през очитe на Васи, може да видите тук