Добрата прогноза - Европа няма да замръзне !

Опасенията, че Европа ще претърпи нов ледников периoд, в резултат на промените в климата, бяха категорично отхвърлени на международна конференцията по екотуризъм в Осло, която се провежда от 14 до 16-ти май. Досегашната теория на много учени бе, че топлото Северноатлантическо течение, минаващо покрай бреговете на Европа, ще бъде охладено от студените води на постепенно разтапящия се остров Гренландия, чиято площ е 84% покрита с лед. Това според учените щяло да доведе до спиране на движението на теченията в Атлантическия океан. На конференцията бе категорично заявено, че такава опасност няма и че "Гълфстрийм и Северноатлантическото течение са по-стабилни всякога". Теорията, че Европа е пред прага на малка ледникова епоха беше окачествена като"доста странна", като се има предвид, че обемът на Северноатлантическото течение е 30 пъти по-голям от този на всички по света взети заедно и до такава промяна ще са нужни няколко столетия. Друг силен аргумент е свързан с глобалното затопляне. Хелдж Драндж, професор в института Нансен, Норвегия, смята, че "Атмосферата се затопля толкова бързо все повече, че Северноатлантическото течение никога няма да може да охлади Европа".

"Децата са продукт на своите родители"

"Децата са продукт на своите родители", това изречение мина някак между другото покрай ушите ми тази сутрин. Чух го по радиото, по един от многото сутрешни блокове. И тъй като понеделник сутрин както обикновено не ми е от най-леките, в първия момент не обърнах много внимание на въпросната реплика. Сега обаче, след като утолих кофеиновата си жажда, се замислих. Дали всичко зависи от това къде ще ни пусне щъркелът? И кое е играе по-голяма роля във формирането на характера ни- средата, в която сме израснали или пък генът, който носим ?
На такива екзистенциални въпроси никога не може да се намери еднозначен отговор, но пък си струва да се поразсъждава. Мисля си, че в основата на проблема стой това, че ние, хората, прекарваме прекалено голяма част от живота ни сред родителите си. Звучи малко гадно, но на фона на цялата природна фауна, ние сме най-бавноразвиващата се част от нея. За сравнение - когато малкото кученце се роди, на него са му необходими едва 40 дни заедно с майка му, преди да може да се отдели от нея.; на синия кит - 6 месеца; на слона - 2 години. А колко години са ни необходими на нас - 15? 18? 28? Някой не могат цял живот да излязат от крилото на майка си. В крайна сметка, времето, което едно дете прекарва с родителите си не е никак малко и през този период то трупа безброй много впечатления и научава хиляди неща. Но си мисля, че решаващият момент за развитието на едно дете е не толкова това на какво могат да го научат родителите му, а това дали те ще успеят да формират у него индивидуалност. Не да го насочват в дадена посока с примери от техния собствен живот, а да го научат, че то може да поеме по своя собствен път. Това не означава, че детето няма да бъде продукт на своите родители. То просто няма да е поредното копие, вървящо по конвейра, а ще бъде нещо уникално, ще бъде истинска личност.