В търсене на журналист

***

Блогът на Васи ме насочи към една статия на Зорница Маркова от „Дневник”. Статията се отнася за това Как НЕ трябва да се прави от ПР-ите, когато става въпрос за канене на журналисти за дадено събитие. Практическите съвети са точно на място и наистина, както и Васи коментира, на това не ни учат в родния факултет по журналистика.

Вчера обаче в ПР-агенцията, в която работя, ми се наложи да направя т.нар. up-date на базата данни... и си припомних познатото ми ходене по мъките в търсене на журналисти.
Повярвайте ми – това си е истинска епопея на “потъналите”.

За какво става въпрос:

За всяка ПР агенция е важно да измисли и организира събитие, което хем да е важно за обществеността, хем да се свързва и с работата за клиента, за когото работи агенцията. Обикновено, ако първото е налице, то събитието след това е отразено в медиите и, съответно, и клиентът е доволен.

Да се измисли и организира събитие не е лесна работа – изисква се не само въображение за измисляне на идея, но и много практически опит, за да се предвиди какво евентуално би било важно за обществеността и най-важното – как да се представи по възможно най-интересния и полезен начин.

След като обаче мине трудната част – следва да се поканят медиите, които са посредниците на ПР-ите с обществото.

Намирането на журналистите от съответните медии и ресор обаче не е лесна работа. Журналистите буквално се оказват потънали в дън земя и възможността да ги намерите си е истинско изпитание.
Връзката с журналистите от страна на ПР-агенциите става с изпращане на информация за събитието по FAX и по e-mail. Във векът на информационното общество факсът, според мен, би трябвало да отпадне, но много журналисти предпочитат този начин на комуникация.

До тук изглежда лесно. Как се случват обаче на практика нещата:
1. Ако агенцията вече се е снабдила с координати на хората, които им трябват, това не е гаранция, че всичко е наред, тъй като във вестниците и списанията хората непрекъснато си сменят ресора, а често пъти напускат работа. Това обаче 1 ПР-агенция няма как да го научи.

2. Когато все пак пр-асистентът търси e-mail-ите на журналистите в редакционните карета или в интернет, то веднага разбира, че там просто НЯМА такива.

Тук е моментът да подчертая, че искрено съчувствам на авторката на статията за многобройните обаждания в редакцията от страна на ПР-ите, тъй като в-к “Дневник” е единственият, който е написал e-mail-ите на всичките си репортери и редактори и наистина не разбирам, защо ПР-ите звънят в и без това твърде напрегнатата редакция.

Да напишеш e-mail-a на репортерите си е наистина нещо доста елементарно, благодарение на което всеки, не само ПР, може да се свърже със журналист чрез електронната поща.

В повечето случаи вестниците оставят само е-mail-a на главните редактори + вътрешните номера на всеки репортер. Е, как тогава да не им прегарят телефоните, като друг начин да бъдат открити просто няма, а на ден вече има десетки събития, които искат да бъдат отразени.

Какво става като звъннете все пак на посочените вътрешни номера:
1. В най-добрия случай журналистът ще е на бюрото си, ще ви даде координатите си и даже ще ви разпита за какво събитие става въпрос. Лошото на този вариант е, че се случва в около 1% от всички журналисти.

2. Повечето пъти журналистът го няма (или е там, но ви казват, че го няма). ОК-питате поне дали могат да ви помогнат с e-mail-a. Досега, за 6 месеца работа в агенцията, нито веднъж не съм получавала положителен отговор на този въпрос. Отговарят ми – ами не го знам....

Е, като дори колегите не си знаят мейлите, как очакват друг човек да ги има. Изведнъж, служебният мейл се превръща в строго пазена тайна. А – мисля си, та нали именно журналистите са тези, които ежедневно звънят на всякакви хора и осъзнават нуждата от комуникации по-добре от всеки друг.

3. Когато все се свържете с журналист и той ви даде търсения e-mail, следват около 5 минути, в който той се опитва да ви спелува как се пише мейлът му, тъй като доста често мейлите не са образувани от името фамилията на журналиста, а са тип letq6takalinka@gmail.com Разширенията също са всякакви, малко са служебни.

И така – представете си сега как това трябва да се направи за около 100 души. Не, не преувеличавам – търсят се хора от всякакви медии – вестници, седмични и месечни списания., а повярвайте ми – те не са никак малко. Лошото е, че на тези 100 души на ден им звънят поне по десетина ПР-и, които ги молят за координати или ги канят лично на събитие именно поради липсата на същите. А колко нерви щяха да си спестят, ако в редакционното каре и в сайта (който, разбира се, има такъв) си оставят служебните (пак, който има такъв) или пък каквито e-mail-и имат.


Тук, трябва да си призная, че гледам малко пристрастно, но личният опит ми е показал точно това. Трябва да призная, че има и доста свестни репортери, които са винаги на линия, но това са единици, които лично се познават с ПР-а и имат добри взаимоотношения с него.

Дано нещата тръгнат към е-майл-изация на редакциите, тъй като всички страни ще имаме по-лесна и приятна комуникация.

*** Не изпробвайте google - картинката е художествена измислица на автора на този блог.