От няколко седмици започнах да следя битката за кандидат президент на демократите в САЩ. Не можах да се сдържа и да не напиша нещо по темата.
Всичко започна, когато видях предизборното клипче на Обама:
Това клипче повече прилича на клипче за някоя социална кампания. Определено има ДОСТА ПР. Доста хитро всички послания на Обама са поднесени под формата на песен:
"Да, ние можем!"
Да, ние можем да излекуваме тази нация"
"Да, ние можем да поправим този свят"
"Гласът на милиони искащ промяна"
"Надежда"
"Не сме толкова разделени, колкото искат нашите политици"
По страхотен начин е преплетен гласът на Обама с гласовете на известните личности. Всички са представени не като звезди, а като обикновени хора и то като хора - граждани на Америка. Обама, от своя страна, говори в един глас с всички тях а всеки, който запее песента, пее заедно него. Обама хем се слива с народа, хем говори от президиума като лидер. Дори в песента, той се разграничава от "нашите политици", които според него ненужно разделят нацията. В повечето му речи говори за промяна и надежда. В края на песента "Hope" (надежда) неусетно се преобразува във "Vote" (гласувай).
Промяната е един и от призивите на Хилари Клинтън. Разликата е обаче в в начина, по който двамата предават посланията си.
Обама буквално хипнотизира публиката. Вижте тук какво става, когато говори Обама.
В същото време Хилари Клинтън чете своите речи, а като се има предвид противника й, то това не мисля, че е много разумно от страна на нейния щаб.
В любимия ми You Tube открих доста аргументирано, според мен поне, изявление на Обама против политиката на Буш. С това той показва, че зад утопично звучащия призив за "промяна" стой личност със сериозни намерения.
Засега, повече извоювани щати има Обама, но прогнозите са, че Клинтън ще спечели в по-населените, които предстоят (като Тексас).
Аз продължавам да следя надпреварата, но честно казано и да не спечели Обама, който ми е искрено симпатичен, финалът много искам да се спечели от демократ, а не, за пореден път, от военно настроен републиканец.
Петък, Февруари 22, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 comments:
Публикуване на коментар