За свободата на младите

Инспирирано от марериала на в. Капитал - "Изгубеното поколение".

В последния си брой Капитал насочва погледа си към младите хора, родени след 1989 г. В материала „Изгубеното поколение” Капитал пита:

Какви са днешните млади, които не са прекарали нито 1 ден преди 10 ноември?

Какви са техните ценности?

В какво вярват?

Какви са мечтите им?

Индиректно, това са въпроси, които отговарят и на големия въпрос – Какво е бъдещето на страната ни?

По темата са потърсени много гледни точни – както на професионалистите (психолози, социолози, политолози), така и на самите млади в това видео.

Обяснимо, темата развълнува и мен, като част от това поколение (защото 2-те ми скромни години прекарани преди 10 ноември 89’-а определено не са повлияни по никакъв начин на когнитивните ми възприятия).

Въпросът за младото поколение е наистина много комплексен и може да се разгледа от много ъгли. Аз лично гледам на него от социално психологична гледна точна.  Ключовата дума, с която определям това поколение е „Свобода”. Според Ерих Фром свободата може да има 2 аспекта – „свобода от” и „свобода към”.

„Свободата от” е негативната свобода. Това е стремежът, който те кара да предприемеш действия с цел да се отделиш от някакво лошо влияние. Тези действия често са предприемани от хора, които са ядосани на политическата система, социалния ред и живота като цяло и се стремят към премахването на установените правила.

„Свободата към” е позитивната свобода. Хората с този тип свобода също са водени от желанието за промяна, но те притежават и визията за това каква точно трябва да е тя. С други думи – в този тип свобода присъства елементът на изграждане - конструктивният елемент, който ще създаде нова система на социален ред, отговаряйки  на нуждите и желанията на свободния човек и свободното общество.

Според мен, в момента нашето общество се намира на прехода от единия към другия тип свобода. Младите са ядосани от липсата на социален ред и техният гняв се проявява в акции пред парламента, в интернет, в ежедневните разговори. И аз съм не съм щастлива от сегашната ситуация. И аз бях на протестите.

Но за всяка промяна се изисква време. През това време, много млади решават да заживеят в някое вече уредено общество и това е естествено право на всеки. Други отиват навън за няколко години и след това се връщат. 

Мисля си, че именно вторите ще могат да допринесат много за промяната на ситуацията в България.  

Но, както казват руснаците - "Поживём - увидем..."